Пакет мобилност I - социални правила. Въпроси и отговори.

Регламент (ЕО) № 561/2006, изменен с Регламент (ЕС) 2020/1054

Q1

Как се разбира и прилага задължението за връщане на водача на „дома“?Какви са съответните задължения и права на работодателя и на водача?

Член 8, параграф 8а

A1

Целта на мярката е да подобри условията на труд на водачите в автомобилния транспорт, като се избягва да прекарват прекалено дълги периоди по пътищата.

Задължението е на транспортното предприятие да организира работата на водачите по такъв начин, че да могат да се върнат („дома“) в рамките на всеки период от три или четири последователни седмици (в зависимост дали водачът е имал две последователни намалени седмични почивка).

Член 8, параграф 8а от регламента се отнася до две възможни места за връщане, които трябва да бъдат предложени и организирани от работодателя, а именно оперативния център на работодателя, където водачът обикновено се намира в държавата членка на предприятието на работодателя, или мястото на пребиваване на водача, когато последният се различава от мястото на установяване на работодателя.

Както е посочено в съображение (14) от Регламента, "[....] водачите са свободни да избират къде да прекарат периода си на почивка", от водача зависи да избере между двете възможности, предлагани от работодателя. Това означава, че водачът не може да бъде задължен от работодателя да избере мястото на връщане на работодателя.

Може да възникневъпрос, в който водачът не изразява избор между тези две възможности. В този случай работодателят може да избира между двете, според това, което се счита за по-удобно. В този контекст доказателствата включват покана (напр. електронна поща), изпратена до водача, но непроследена, да избира между местопребиваването или оперативния център на предприятието.

Друг въпрос е къде шофьорът в крайна сметка прекарва почивката си. В това отношение регламентът не определя конкретно място и не може да има нарушение на правото на ЕС по този въпрос. Въпреки това работодателят трябва да предложи възможностите за връщане, както е предвидено в регламента. Правилото установява задължение от организационен характер, съчетано със задължение за водене на съответните документи за проверки от компетентните органи.

Докато водачът може да избере своето място за почивка, той/тя няма възможност да освободи оператора от задълженията си да организира работата, позволяваща редовното връщане към „дома“.Това задължение за транспортното предприятие остава, каквото и да декларира водачът, и каквото и да направи той или тя в крайна сметка от него.

За да обобщим, работодателят е длъжен да предложи на водача възможност за връщане към неговото място на пребиваване или в оперативния център на работодателя, където обикновено се намира водачът, чрез подходяща организация на работата. Такава организация трябва да бъде предприета активно, без специално искане от страна на водача. Що се отнася до конкретното място за почивка, това е въпрос, който водачът трябва да разгледа и не изисква от работодателя или водача да съхранява конкретни доказателства.

Например полски шофьор, пребиваващ в Словакия и нает от дружество, установено в Полша, извършва транспортни операции между Франция и Испания. Работодателят трябва да предложи избор на този водач и да организира работата по съответния начин, за да даде възможност на водача да се върне на мястото на пребиваване (Словакия) или оперативния център на дружеството (Полша) редовно. Шофьорът обаче може да информира работодателя за решението си да се възползва от възможността за почивка, за да отиде на друго място, например южно от Италия за почивка. След почивката шофьорът ще отиде директно от мястото, където почива в Италия до мястото, където ще започне работа (Испания или Франция).

Q2

Как ще докаже транспортното предприятие, че е организирало работата по такъв начин, че водачът да има възможност да се върне или на мястото на пребиваване, или в оперативния център на предприятието?

Член 8, параграф 8а

A2

Транспортните предприятия използват записи от тахографи, списъци с мита на водачите или друга документация, за да докажат спазването на задължението за организиране на връщането на водача (съображение 14 от Регламент (ЕО) № 561/2006).Друга документация, доказваща, че работодателят е предложил истинска възможност на водача да се върне на мястото на пребиваване или на оперативния център на предприятието, може да включванапример билети или друго доказателство за други договорености за пътуване.

Доказателствата трябва да се съхраняват в помещенията на предприятието и да бъдат представени при поискване от контролните органи на държавата членка по установяване на работодателя или от контролните органи на всяка друга държава членка. Не следва да се изисква от водача да има доказателства за мястото, където е имал предишен пробив в превозното средство. След извършване на пътна проверка, контролните органи биха могли например да решат да поискат допълнителна информация за дейността на водача до органите на държавата членка, в която е установено предприятието за автомобилен транспорт. В Регламент (ЕО) № 561/2006 и Директива 2006/22/ЕО се предвижда, че държавите членки се подпомагат взаимно при прилагането на регламента и при проверката на съответствието с него.

Задължението на работодателя да дава възможност за редовно връщане на водача е от организационен характер, съчетано със задължението да води съответна документация за проверките от компетентните органи. Следователно декларация/освобождаване, подписана от водача (например като част от трудовдоговорили декларация, която се отказва предварително от правото на връщане, т.е. преди водачът да получи предложение от работодателя), с което се отказва от правото си да избере „дома“, не може да освободи работодателя от задължението да предложи реална възможност за връщане, нито конкретно от задължението да организира работата по съответния начин.

Q3

Кой следва да заплати пътните разходи на водача, за да се върне в оперативния център на предприятието или на мястото на пребиваване?

Член 8, параграф 8а

A3

Ако шофьорът приключи работното си време на едно от двете места по избор за връщане или в близост до едно от тези места, тогава за работодателя няма допълнителни пътни разходи.

В случай че работният период, предшестващ връщането на едно от двете места, завършва на място, отдалечено до избраното място за връщане, тогава задължението на работодателя да организира връщането на водачите включва финансова отговорност за покриване на пътните разходи.

Когато водачът реши да не се възползва от предложението на работодателя да се върне в мястото на пребиваване на водача или в оперативния център на работодателя и реши да прекара периода си на почивка на друго място, тогава всички пътни разходи до и от това място следва да бъдат покрити от водача.

Същите принципи се прилагат и по отношение на водачите, които имат местопребиваване в трета държава и които са наети от дружеството, установено в ЕС.

Q4

Приложим ли е разпоредбата за самостоятелно заетите водачи?Как може самостоятелно заето лице да докаже, че е изпълнил задължението да се върне на мястото на пребиваване или в оперативния център на предприятието?

Член 8, параграф 8а

A4

Член 8, параграф 8а се прилага само за заети водачи.

Регламент (ЕО) № 561/2006 не определя какво бележи трудово правоотношение. Въпреки това, без позоваване на националното право, понятието трябва да се разбира като автономно значение, основано на обективни фактори.

За тълкуването му може да бъде извлечено вдъхновение от юриспруденцията във връзка с подобни ситуации (вж. дела C-658/18, точки 88 и сл.; C-147/17, точки 41 и сл.; C-316/13, точки 27 и сл.).Следователно определянето на съществуването на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на отношенията от страните. Според Съда дали дадено лице е наето лице или не трябва да се определя в съответствие с обективни критерии, които разграничават трудовото правоотношение по отношение на правата и задълженията на засегнатите лица. Основната характеристика на трудовото правоотношение е, че за определен период от време дадено лице извършва услуги за и под ръководството на друго лице, срещу което получава възнаграждение.

Всъщия смисъл, въпреки че определението за „самонаетите водачи“, съдържащи се в Директива 2002/15/ЕО, не е приложимо в контекста на Регламент (ЕО) № 561/2006, може да се вземе предвид и това определение. Дейност, извършвана като „самонает водач“ по смисъла на това определение, не следва да се счита за пораждаща трудово правоотношение за целите на член 8, параграф 8а от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Действително самостоятелно заетите лица не попадат в приложното поле на член 8, параграф 8а. При все това лице, което се обявява само за самостоятелно заето лице, но чието положение отговаря на условията, характеризиращи трудово правоотношение с друго (естествено или юридическо) лице, вместо това трябва да се счита за наето лице за целите на член 8, параграф 8а и следователно попада в обхвата на тази разпоредба.

Q5

Какво представлява подходящото настаняване, благоприятно за пола, за да се вземат редовните седмични периоди на почивка?

Член 8, параграф 8

A5

В законодателството се пояснява, че редовните седмични почивка от най-малко 45 часа трябва да се вземат в подходящо благоприятна за пола настаняване с подходящи условия за спане и санитарни съоръжения, които не могат да се вземат в кабината на превозното средство.

Няма определение, нито списък с критерии за определяне на понятието за подходящо настаняване в законодателството и е важно да се остави гъвкавост на типа настаняване, който водачите могат да използват.

Член 8, параграф 8 обаче ясно изисква настаняването да предлага адекватни помещения за спане и санитарни съоръжения. Съоръженията трябва да оставят достатъчно уединение за всеки индивид.

Няколко вида настаняване могат да отговарят на тези критерии, например хотел, апартамент под наем в мотел или частен дом.

Q6

Какви доказателства трябва да представи водач на контролер, за да докаже, че той/тя не е прекарал редовната седмична почивка в камиона, а в подходящо място за настаняване?

Член 8, параграф 8

A6

В член 34, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 се посочва, че държавите членки не налагат на водачите изискване да представят каквито и да било формуляри, удостоверяващи за дейностите на водачите извън превозното средство. Това обхваща и ситуация на редовна седмична почивка извън превозното средство. Следователно изпълнителите не могат да изискват от водачите документи, доказващи, че редовната им седмична почивка преди пътната инспекция не е била прекарана в превозното средство.

Водачите могат да бъдат глобени само за неспазване на забраната за взимане на редовна седмична почивка (или останалата част от 45 часа, взети като компенсация) в превозното средство, когато са хванати да имат редовна седмична почивка в превозното средство по време на управлението.

Q7

Дали водачът, придружаващ превозно средство, транспортирано с ферибот или влак, за пътуване от 8 часа или повече, и с достъп до спяща кабина, трябва да вземе останалите части от редовния седмичен период на почивка в подходящо жилище, или му е позволено да прекарва тези части от редовната седмична почивка в превозното средство?

Член 9

A7

Периодът на почивка е период, през който водачът може свободно да се разпорежда със своето време и който не може да бъде прекъсван от дейности, свързани с работата. Има само една ситуация, при която водачът може да прекъсва своята дневна или седмична почивка и това е в ситуация, в която той/тя придружава превозното средство, транспортирано с ферибот или влак. Единствената цел на член 9, параграф 1 е да позволи едно или две прекъсвания на дневен или седмичен период на почивка, които се вземат частично на ферибота или влака, при условие че общата продължителност на прекъсването(ите) не надвишава 1 час и че водачът има достъп до двуетажно легло или диван на ферибота/влака. Член 9, параграф 1 не позволява дерогация от член 8, параграф 8. Следователно водачът не може да прекарва частта от редовната си седмична почивка в превозното средство в нарушение на тази разпоредба преди качването и/или след слизане от ферибота/влака.

Q8

Когато водачът е взел два последователни седмични периода на почивка, може ли двата компенсационни периода да бъдат отделени към други периоди на почивка от най-малко девет часа и да се извършват по време на международната транспортна операция?

Член 8, параграф 6б)

A8

Всяка дерогация от общите правила трябва да се тълкува и прилага стриктно, за да не застрашава целите на законодателството. Както е посочено в съображение 8 от Регламент (ЕС) 2020/1054 за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006, целта на законодателя е да позволи на водачите, извършващи международно пътуване на дълги разстояния, да се върнат у дома за редовната седмична почивка и да бъдат компенсирани за предишните намалени седмични периоди на почивка.

Член 8, параграф 6б от регламента ясно посочва, че редовната седмична почивка, направена след две намалени седмични почивка, се предхожда от останалите, вземани като компенсация за предходните два последователни намалени седмични почивка, а не от други дейности като шофиране или друга работа. Така двете компенсации трябва да бъдат взети en bloc и да бъдат приложени към редовната седмична почивка след два последователни намалени седмични почивка.

Q9

Какви са изключителните обстоятелства, когато водачът може да надвишава ежедневното и седмичното време на шофиране?Как да контролираме такива изключителни обстоятелства?

Член 12, параграфи 2 и 3

A9

Превишаване на ежедневните и/или седмичните часове на управление при извънредни обстоятелства се допуска изключително в случаите, когато водачът трябва да достигне своето местопребиваване или оперативния център на работодателя, за да вземе седмичен период на почивка (член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006), или редовен седмичен период на почивка (член 12, параграф 3 от регламента).Дерогацията може да се използва, когато поради непредвидени обстоятелства, независими от волята на водача или оператора (условни условия, претоварване, закъснения в точките за товарене/разтоварване и т.н.), водачът не може да достигне едно от посочените по-горе места за седмична почивка, без да нарушава правилата на ЕС за ежедневна или седмична почивка.

Например, шофьор от периферна страна, участвал в дълго международно пътуване, който поради непредвидени обстоятелства, които са забавили пътуването, не е в състояние да стигне до мястото си на пребиваване, би трябвало да прекара 45 часа редовна седмична почивка на друго място недалеч от мястото на пребиваване.

Както е посочено в член 12, параграф 4 от регламента, водачът трябва да посочи причината за отклонение от сроковете за управление ръчно върху разпечатката или тахографския лист или петел на митото. Това изявление прави водачът отговорен за въведената информация.

Удължаването на времето за управление при посочените по-горе извънредни обстоятелства не трябва да води до съкращаване на периода на почивка след това удължаване и трябва да бъде компенсирано с допълнително време за почивка, приложено към всеки период на почивка, до края на третата седмица, следваща седмицата, през която е била приложена дерогацията.

Q10

Може ли водачът да надвишава ежедневното и седмичното време на шофиране поради изключителни обстоятелства, да надвишава и максималния срок за двуседмично шофиране от 90 часа?

Член 12, параграфи 2 и 3

A10

Възможността водачите да надвишават ежедневните и/или седмичните часове на управление при извънредни обстоятелства, да достигнат своето местопребиваване или оперативния център на работодателя, за да си почиват седмично или редовно седмично почивка, не позволява на водачите да дерогират от максималния двуседмичен срок на управление от 90 часа, посочен в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Новият член 12, параграф 2 от регламента ясно изброява разпоредбите, от които водачът може да отпътува, които са член 6, параграфи 1 и 2 относно максималните дневни и седмични срокове за управление и член 8, параграф 2 относно задължението водачът да е взел нов дневен период на почивка в рамките на всеки период от 24 часа след края на предходния дневен или седмичен период на почивка. Във всички случаи водачът трябва да спазва максималния 90-часов лимит на шофиране в продължение на две седмици.

Например, шофьор, който е карал 56 часа в дадена седмица (седмица 1), може да кара два допълнителни часа, след като е взел почивка от 30 минути, за да стигне до дома си, за да си вземе редовна седмична почивка. През следващата седмица (седмица 2) шофьорът ще трябва да се увери, че s/той няма да шофира повече от 32 часа. Това удължаване на срока от два часа ще трябва да бъде компенсирано от еквивалентен период на почивка, приет en bloc преди края на третата седмица след 1 седмица.

Q11

Дали шофьорът, участващ в многопилотни полети, е длъжен да си вземе почивка от 45 минути в движещото се превозно средство?Може ли почивката да е по-дълга от 45 минути?

Член 7

Водачът, участващ в многопилотни операции, не е длъжен да вземе почивка от 45 минути в движещото се превозно средство, седнал до шофьор, който действително управлява превозно средство. От водача зависи да избере дали да вземе или не счупване в движещо се превозно средство или извън превозното средство.

Пробивът със сигурност може да бъде по-дълъг от 45 минути, ако е изведен извън превозното средство. Прекъсването, взето в движещо се превозно средство, трябва да бъде скъсване от 45 минути, както е предвидено в член 7, параграф 3, трета от Регламент (ЕО) № 561/2006. Оставащото време, прекарано в превозното средство, седящо до водача, което действително управлява това превозно средство, трябва да се регистрира като период на наличност, както е посочено в член 3, буква б), трета алинея от Директива 2002/15/ЕО

Q12

Кога започва да се прилага задължението за ръчно записване на граничния контрол?

Член 34, параграф 6, буква е) и член 34, параграф 7 от Регламент 165/2014

В член 34, параграфи 6, букви е) и 7 от Регламент (ЕС) 165/2014 се предвижда, че водачите ръчно записват символа на държавата, в която влизат, след като са преминали границата на държава членка. Задължението се прилага от 20 август 2020 г. по отношение на превозни средства, оборудвани с аналогов тахограф и от 2 февруари 2022 г. по отношение на превозни средства, оборудвани с цифров тахограф.

Водачът трябва да спре на най-близкото възможно място за спиране на или след границата. Когато преминаването на границата на държава членка се извършва на ферибот или влак, водачът трябва да влезе в символа на страната на пристанището или гарата на пристигане.

Важно е също да се отбележи, че от 20 август 2020 г. насам водачите на превозни средства, оборудвани с аналогов тахограф, трябва да запишат символа на държавите, в които е започнал и приключил ежедневният работен период, какъвто вече беше случаят с превозни средства, оборудвани с цифров тахограф.